Паническото разстройство представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки.

Симптоми:

• тревожност за нещо;
• Чувство, че нещо лошо има да се случи;
• Желание за бягство(свързано с прилив на адреналин;
• Чувство че губиш контрол, полудяваш, губиш разсъдъка си;
• Чувство че умираш или получаваш инфаркт;
• Чувство за нереалност (деперсонализация);
• Промени в сърдечната дейност или пулса- ускорен сърдечен ритъм, палпитации;
• Промени в дишането - недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация;
• Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите;
• Замаяност, чувство за припадане (поради ниското кръвно налягане);
• Гадене/ стомашни проблеми, Изтръпване/ втрисане/ потене;
• Изтръпване (Вкочаняване) на крайниците, корема, врата и челюстта;
• При вкочанена челюст не можете да казвате "р";
• Студени крайници, рязко изтръпване, треперене на краката вечер при лягане;
• Болки при местата, които са вкочанени (Възстановяване от прилива на адреналин);
• Липса на апетит;
• Слабост в краката;
• Топли вълни;
• Мускулни крампи (стегнатост в мускулите);
• Киселини и повдигане (много рядко повръщане);
• "Буца" в гърлото;
• Странен вкус и мирис в устата;

Паническите атаки имат внезапно начало, обикновено достигат пик към 10та минута и приключват за около 30мин, но могат да бъдат и по- кратки (15 сек.) или циклични, понякога продължаващи с часове.

Единична паническа атака не означава задължително паническо разстройство, но често след като е възникнала такава, се изпада в порочен кръг и страхът от паническа атака води до нарастващо безпокойство. В някои от случаите се развива агорафобия и хората започват да избягват места или събития, които предизвикват паническа атака.

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство. В Америка засегнатите са около 2,4 милиона.

Структурна формула на адреналина.

Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медул (сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система. Химически, адреналинът спада от групата на моноамините, наречени катехоламини. Синтезира се от аминокиселините:фенилаланин и тирозин. Нарича се още хормон на стреса, поради факта, че при стресови ситуации синтезата на адреналин се усилва значително.

Екстракти от надбъбречната жлеза за първи път са проучени от полския физиолог Napoleon Cybulski през 1895. През 1901 г. японският химик Jokichi Takamine успешно изолира и пречиства хормона от надбъбречните жлези на овце и говеда. Епинефринът, който представлява синтетично създаден адреналин, за първи път е синтезиран в лаборатория от Фридрих Столц и Хенри Драйсдейл Dakin през 1904 г.

Значително количество адреналин се отделя при различни стресови ситуации например: страх, гняв, опасност, усилено физическо натоварване и др. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Влияе също и на емоционалното състояние.

Функцията на адреналина е да: повишава въглехидратната обмяна, служи като медиатор при провеждането на нервни импулси, повишава рязко, но непродължително артериалното налягане, възбужда дихателния център, понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите, забавя перисталтиката, повишава нивото на кръвната захар, повишава основната обмяна. Синтетичният вариант, епинефрин, се използва в болнична обстановка, за лечение на спешни състояния като: сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация.

Синтетичната форма на адреналина, епинефрин, се използва за бързо лечение на редица усложнения като: повърхностно кървене, бронхоспазми, хипогликемия, сърдечен арест, анафилаксия и др.

В състояние на покой в организма се синтезира нормално количество адреналин, но при различни болестни състояния като например тумор на надбъбречната жлеза, може да доведе до смущения в секрецията.

При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са: силна бледост, пот, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, повишеноно кръвно налягане и др. При намалена продукция се наблюдава: отпадналост, замаяност, ниско кръвно налягане, гадене и др.